От създателите на Фейсбук група „ЧИСТА ВРАЦА“
Попитаха ме аз какво правя, за да бъде Враца по-чиста… правилно! Лицемерно е някой да проповядва нещо, пък тайничко да нарушава собствените си принципи… пък и никой не е достатъчно близко до домакинството ми, че да има идея за това. А човек може да донесе промяна само и единствено чрез себе си – със своя пример, себевъзпитание, възпитание на собствените си деца.
и Фейсбук страница „ЧИСТА ВРАЦА“
Ще ви кажа. Доста са нещата, та поста ще е дълъг. Но най-любознателните ще издържат 😉
1. Когато пазарувам, отказвам да взема пликче. И пликчета без дръжки отказвам. „Няма нужда, благодаря! Ще ги нося така.” или „ще ги сложа в торбата”. За съжаление някои неща не могат да се носят така – риба например…
2. Въпреки старанието ми, пак се събират разни пликчета от тук-от там. При нас те печелят втори живот, като служат за почистване след кучето.
3. Да, почиствам след кучето си. За изненада на много врачани.
4. Купувам си наливно прясно мляко в стъклен буркан и си квася млякото в други такива буркани. С две млекопитаещи в къщи, трябва да призная, че спестяваме тонове боклук…
5. Имаме филтър за чешмяна вода на кухненската мивка и не купуваме вода в пластмасови бутилки. Е, има и изключения, но аз лично избягвам. И вкуса на водата е много по-добър.
6. Не купувам безалкохолни. То и алкохол не купувам… не че се хваля, но освен пръснати на вятъра пари, химия и излишни калории, друго не виждам да носят тези покупки. И ето още много пластмаса, не минава през дома ми. Някой път се изкушавам на морковените сокчета в стъклените бутилки, които използваме многократно – чак до счупване 🙂
7. Събирам капачки. От предните точки става ясно, че няма от къде да ги генерираме тия капачки в къщи. Събирам ги от улицата. Откакто един преработвател на пластмаса, каза че няма смисъл да се мият преди да ги пуснем в сърцето на „капачки за бъдеще” това стана още по-лесно. Лошото е, че на всяка прибрана безпризорна капачка остава едно пластмасово шише някъде там, което няма кой да почисти 🙁 Но просто не виждам как бих успяла да събирам и шишетата…трябва да ходя с 2-3 дисаги и раница, ако реша да вдигам всеки боклук, който някой тъпак е хвърлил…
8. Не купувам перилни и почистващи препарати. Пера с ecoegg, а чистя със сода и оцет. Някой път с лимон. Чиниите мия с препарат на базата на етерични масла – 20 капки се разтварят в 100мл вода и това чудо се пръска по съдовете. После с гъбичка и малко сода и плакненето е бързо и лесно и всичко скърца от чистота.
9. Не купувам паста за зъби – забърквам си я сама в бурканчета – ксилитол+кокосово масло+малко сода или диатомична пръст. Може и някоя капка лимонов сок. Супер свежа е и без вредни съставки. А няма никакъв отпадък.
10. Купувам дрехи втора употреба. А най-любимите си ги правя сама. Старите дрехи ги правя на други неща… скоро ще ви покажа… за сега пълня възглавници с парцали.
11. Отгледах детето си без памперси. Е, добре де само с три пакета общо за цялото му бебочество, докато хвана ритъма на безкрайното пране в първите месеци. Но само, който не е сменял по 12 гащи на ден не знае колко бързо свършват 3 пакета…
12. Ползвам дамски хигиенни продукти за многократна употреба. Да, пере се… но не се генерира тонове неразградим боклук, на всичкото отгоре и опасен.
13. Опитвам се да компостирам органичните си отпадъци. Ще ми трябва по-голям компостер обаче… а няма къде да го сложа…
14. Събирам разделно боклука си. Колкото и да се старая да не генерирам, все пак веднъж на 3-4 седмици обаждам ред на цветните контейнери.
15. Възпитавам детето си на горните неща. От малък хвърля всички боклуци в кошчето. Сега някои не иска да ги хвърля, щото му трябвали за нещо си. Дори да не знае точно за какво, после измисля. Знае какво е компост, знае къде какво се хвърля.
16. Хвърлям си електроуредите при Екологика. Те зная какво да ги правят.
17. Използвам консервените кутии за органайзери за разни неща. Въобще всяко нещо, гледам да му намеря поне още едно приложение преди да замине безвъзвратно към кошчето.
18. Предпочитам да карам колело и да ходя пеша.
Ако се сетя още нещо, ще добавям… Сигурна съм че има още какво да се желае… Например, да си нося кутия от вкъщи, когато си купувам сирене или ядки. Или пликчетата за лайна да бъдат биоразградими. Да си меся хляба и произвеждам храната… но човек не може да е перфектен 😉 пък и трябва да има на къде да се развива.
Вижте другите ни статии от категория „Опазване на околната среда“